Въпрос, който всеки зрител – малък или голям – си е задавал поне веднъж:
Как така камили, зебри или лами – животни, които свързваме с пустини, савани или високопланински райони – се озовават под купола на цирка?
Истината е, че животните в цирка не са просто екзотична атракция. Те са важна част от една жива, продължаваща традиция, която съчетава природа, изкуство и емоция в едно вълшебно преживяване. Те помагат на публиката да се докосне до непознатото, до различния свят отвъд ежедневието, но по един близък, достъпен и въздействащ начин.
Камилите са известни като „корабите на пустинята“, но тези, които виждаме в цирка, не са диви животни, изтръгнати от естествената си среда. Те са родени, отгледани и обучени в домашни условия, в контролирана и сигурна среда.
Камилите се адаптират удивително добре към различни климатични и социални условия. Те са интелигентни, спокоен по природа вид и изключително социални. Благодарение на тези качества, те се превръщат в отлични партньори на арената – не само като част от спектакъла, но и като част от емоционалното преживяване за публиката.
Тяхното присъствие придава характер и необичаен чар на представленията, особено за най-малките, за които това често е първи досег с такова животно.
Присъствието на животни в цирковото изкуство е с вековна традиция. Още от ерата на първите пътуващи трупи, животните са били част от спектакъла като символ на чудото и непознатото – възможността да видиш на живо това, което иначе съществува само в книжките, енциклопедиите или фантазиите.
Особено за децата, срещата с едно такова животно е преживяване, което оставя трайна следа – спомен, който не избледнява с времето. Това е момент на изненада, възхищение и връзка със света на природата.
Един от най-често задаваните въпроси днес е: Как се чувстват животните в цирковата среда?
В съвременните циркове, включително Цирк Арена, животните са под грижата на специализирани треньори и ветеринарни екипи, които следят за тяхното здраве, комфорт и добро физическо състояние. Условията на отглеждане и транспорт са строго регулирани и съобразени със законодателството и добрите практики за хуманно отношение.
Обучението на животните не включва насилие или наказание. Напротив – то се базира на доверие, повторение, поощрение и търпение.
Камилите, например, реагират на тон на гласа, ръкомахания, навици и дори на емоционалното състояние на треньора си. Те са чувствителни същества, които лесно изграждат стабилна и доверителна връзка с хората, които се грижат за тях.
